Език
Пропуква се стената на града.
В тих испански дом
пада портокал от масата.
Оставам неспособна
да прекрача прага
на този друг, свещен език.
Моментът, в който ръката хваща друга ръка
Перото се отдръпва,
изтича като сок.
По пясъка белее
струя от
премерен звук.
Листото пада,
самотно и изтръпнало
като камбана.
Дървото пази
кожата,
опъната от сол.
***
Тъй нежна е нощта,
когато пада тихо
и пролетни цветя
прилепват към земята.
Цъфтят,
смъртта
върху живота.
Вечно се прераждат,
мълчащи в аромата.
Анна Александра в Кръстопът