Анна Александра: три стихотворения

Публикувано от на февруари 8, 2019 в 5:16 pm.


Език

Пропуква се стената на града.
В тих испански дом
пада портокал от масата.

Оставам неспособна
да прекрача прага
на този друг, свещен език.




Моментът, в който ръката хваща друга ръка

Перото се отдръпва,
изтича като сок.
По пясъка белее
струя от
премерен звук.

Листото пада,
самотно и изтръпнало
като камбана.

Дървото пази
кожата,
опъната от сол.




***

Тъй нежна е нощта,
когато пада тихо
и пролетни цветя
прилепват към земята.


Цъфтят,
смъртта
върху живота.
Вечно се прераждат,
мълчащи в аромата.


Анна-Александра







   Анна Александра в Кръстопът

Коментарите са заключени.