Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев) с Мария Степанова, записан днес преди представянето на изданието на български език на нейната книга „В памет на паметта“ (издадена преди дни от „Жанет 45“ в превод от руски език на Здравка Петрова, под редакцията на Цветелина Драганова и с оформлението на Милена Вълнарова) в Пловдив. Представянето на тази изключителна книга в София е насрочено за утре, 29 май, от 18:30 часа, в Клуб 1, НДК (вход до пилоните). Книгата ще представи Марин Бодаков.
Необходимо – според интервюиращия – уточнение: „Винаги съм твърдял, че задачата на интервюиращия не е да сочи с пръст към себе си, а да създаде възможност на ивнтервюирания да даде най-доброто от себе си, на което е способен точно в момента на разговора. Това интервю се отклони от този модел. За втори път в пътуването ми в света на автори и книги чрез разговори за и с тях, започнало преди 12 години. Първият „инцидент“ бе с Георги Господинов. И съвпадението не е случайно. Отклоних се от „модела“ поради една причина, струваща ми се точно в този момент най-важната – неустоимото желание да кажа на точно този автор, точно в този момент, колко значима е за мен неговата книга. Екзистенциално значима. Неговата книга. Затова ще се наложи да изслушате много мои думи (когато бъде публикувана транскрипцията на разговора, по-голямата част от тях ще бъдат съкратени – ще остане само това, което да дава възможност да се проследи казаното, породило определени размишления и отговори. Така че – можете да избере да изчакате…)… Но точно днес те ми се струваха необходими. Не на мен и заради мен, а заради автора и неговата книга. И да – сякаш „не стигнахме“ до „Паметта“. Но мнозина вече са го правили. Или стигнахме. Точно толкова, колкото бе необходимо на този разговор – колкото да се окаже, че тя е копнеж за прегръдка…
Ето и нередактирания аудиозапис на разговора“ (симултанния превод на български е на Красимир Лозанов. Надявам се ще ми простите и липсата на разговорна практика на руски, но предпочетох да задавам въпросите си именно на езика на автора, защото в този момент мислех на този език…):
(Фотографията е от Манол Пейков)
