Във вечерните дървета
фигури на чист въздух
удължени като викове
отдалече,
и аз се чудя
дали това е сбогуването
или някакъв друг знак
за края.
Понеже земята потъва
зад своя хоризонт
нищо вече няма значение.
Ясно е,
и това което продължава да съществува
е едно своеобразно отражение
на всички ни,
само за малко…
Гюнтер Кунерт (Германия, 1929-2019)
превод от английски: Иван Христов
рисунка: Хигорса Караско
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд
