Авторски текстове (ЛФ)

Ана Мария Гърбич: *** (какво да правя…)

Публикувано от на ноември 25, 2019 в 10:59 am.


какво да правя
всички мои мъже казваха
че говоря твърде силно виж я
като мъж
отваря вратата плаща сметката
за всичко има коментар
крещи и ръкомаха и върти глава
маха на минаващите
колко съм обичала да говоря на площада
купувам три за сто
клюкаря за Путин
кървя
и сега какво да правя
опитах се да се смаля
да ставам за скут
да говоря нежно и да не удрям
хората по рамото или да ги целувам по челото
всяка събота правя най-вкусния на света обяд
но най-познатият готвач е мъж така че
все тая
може би трябва да нося твърде къси поли
и по цял ден да мириша на орехи
това бих искала
топла длан на лицето ми
докато кипвам от панически пристъп и
да не мога да поставям въпроси или лавици
все тая
майка ми винаги носи строги
тъмносини панталони
напролет
всичко в мен притихва и
бих искала да съм свенлива цветна прашинка
която никога не пада
да съм привилегия за средната класа
жълт въздух в дневната
тапет с мимози или мимоза
все тая
като мъж казват
говоря за жените
говоря за топлия и сух секс говоря
недодялано
близка ми е хрупкавата свинска глава
един ден ще спра да се връщам към себе си
и дали тогава на този път
ще ме пресрещне някой

Превод: Левена Филчева


   Ана Мария Гърбич е родена в Белград, където в момента работи по докторската си теза по литература. Автор е на три стихосбирки и една музикална биография, както и на редица статии, стихотворения и разкази, издадени в сръбската и чуждестранна периодика. Гърбич е редактор, водещ на предаването „Klub 2“ по радио „Beograd 2“, ментор по творческо писане и илюстратор, както и основател на поетическата организация „Argh“.
   Ана Мария е гостуващ резидент в Къща за литература и превод – София, в рамките на съвместната програма на Къщата с мрежата Традуки и Столична община. По време на резиденцията си в София Гърбич работи върху сборник с кратки разкази, чието действие частично се развива в София.
   На 27 ноември, сряда, Ана Мария Гърбич ще гостува в „Хралупата“.

1 коментар за “Ана Мария Гърбич: *** (какво да правя…)”

  •  
    1
    Кръстопът » Ана Мария Гърбич: *** (малко преди…): (Pingback) каза:
    ноември 27th, 2019 at 9:14

    […] малко преди да отида в скопие баба умря. баба умря и докато си взимах душ, и докато ям и докато не мисля за това тя умря и нейният апартамент в блока грее зад затворените прозорци съхне петнадасетгодишният хибискус и бавно пада прах на всичко а тя винаги беше спретната и докато всичко това се случва баба умря и докато я проверявах когато вече не можеше да разчита на тънките си стави които и аз имам когато падам наужким от табуретката и чакам дали ще ме хване а тя все пак го прави с огромни усилия на гнилите си кости а аз разбира се не падам ето така се проверява баба а сега трябва да внимавам как седя и вече няма бъзици все пак сега наистина умря и това ми тежи повече от холокоста или от смъртта на известен художник който умря в същия ден чието име забравих въпреки че целият град разбра за тази смърт но вие разбрахте ли че умря моята баба най-съвършената от всички тя никога нищо не е нарисувала правеше пухкави кнедли със сливи в най-бурния дъжд гребеше до работата и беше винаги в настроение да те подхлъзне облечена в бежови костюми и с тежка плътна коса подстригана в стил четиридесет и втора жена на капитан католичка майка на две деца любовница на един човек която пред всички изговаряше думи като „гащички“ и съвсем от нищо не се срамуваше която махаше на хората в ресторанта вие някога махали ли сте на непознати хора в ресторанта преди малко купих на един дядо банани само защото всички пред супера те обожаваха и ти носеха торбите вас обожавали ли са ви продавачите на моркови и тикви на вас умря ли баба ви казаха ли ви че е била на достолепна възраст и как всичко си върви по реда и как всичко това е нормално и пратихте ли ги на майната им когато това ви го казаха. Превод: Левена Филчева    Ана Мария Гърбич в Кръстопът. […]