малко преди да отида в скопие баба умря.
баба умря и докато си взимах душ, и докато ям
и докато не мисля за това
тя умря
и нейният апартамент в блока грее зад
затворените прозорци
съхне петнадасетгодишният хибискус и бавно
пада прах на всичко
а тя винаги беше спретната
и докато всичко това се случва баба умря
и докато я проверявах
когато вече не можеше да разчита на
тънките си стави които и аз имам
когато падам наужким от табуретката
и чакам
дали ще ме хване
а тя все пак го прави
с огромни усилия на гнилите си кости
а аз разбира се не падам
ето така се проверява баба
а сега трябва да внимавам как седя и
вече няма бъзици
все пак сега наистина умря
и това ми тежи повече от холокоста
или от смъртта на известен художник който умря в същия ден
чието име забравих въпреки че
целият град разбра за тази смърт но
вие разбрахте ли че умря моята баба
най-съвършената от всички тя никога нищо не е нарисувала
правеше пухкави кнедли със сливи
в най-бурния дъжд гребеше до работата и беше винаги
в настроение да те подхлъзне
облечена в бежови костюми и с тежка плътна коса
подстригана в стил четиридесет и втора
жена на капитан католичка
майка на две деца любовница на един човек
която пред всички изговаряше думи като „гащички“ и съвсем от нищо
не се срамуваше
която махаше на хората в ресторанта
вие някога махали ли сте на непознати хора в ресторанта
преди малко купих на един дядо банани само защото
всички пред супера те обожаваха и ти носеха торбите
вас обожавали ли са ви продавачите на моркови и тикви
на вас умря ли баба ви
казаха ли ви че е била на достолепна възраст и как всичко си върви по реда
и как всичко това е нормално
и пратихте ли ги на майната им когато това ви го казаха.

Превод: Левена Филчева










   Ана Мария Гърбич в Кръстопът.

На 27 ноември 2019 г., сряда, Ана Мария Гърбич ще гостува в „Хралупата“.