Една тъмна симбиоза на
бълнуване през връзките на звезди
иска да погребе душата ми също,
когато умра.
Преминавайки през нейната груба кожа,
аз ще прегърна горещото сърце
като плачеща майка.
От още незамърсените дълбочини,
нашите свързани души
ще дадат живот на ярки същества.
Само тогава светлината ще трае
и ще грее отвътре.
Юлиана Пашка, Румъния (1991)
превод от английски: Иван Христов
картина: Тинеке Стортебом
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
