този момент
е твърде продължителен за времето
следобедът го протяга още повече
под черешовите сенки
не помня мислите си
от това издължаване
докато се превръщам
във вертикалните зеници
на котката облизала ръката ти
онзи път под същите череши
когато времето все още се измерваше
с вкуса на кожата ти
и всички моменти бяха онези
в които те е нямало
