на света не му трябва никой
с едно издъхване на вятъра
люлее клоните
люлее и мен
обрулва ме до окапване
до оголени корени
до изначално
светът не спира да люлее
ябълките на очите ми
камбаните на църквата
краката на пияния
и в тази люлка
в която е побрано цялото съществуване
самотата е тази
която ме крепи да не изпадна
