Пътуващият между времената богатее от погледи.
Новите приятелства са като кервани, древни герои и богатири,
накратко, мъже са, и предлагат мъжко приятелство.
Изникват от пясъка и в ръцете им блестят водка и чай.
Чаят се пие в пиали,
а бродерията по порцелана е багра от стената на храм.
Разцъфват нови усмивки пред обектива,
както памукът там и както прасковите навсякъде.
И от снимката на пътуващия между времената ясно личи, че
шаманите, богатирите и градинарите на изток не вярват,
че апаратът краде души.
А ти, източният човек,
западен в очите им,
виждаш времето като пчела,
кацнала върху цветовете
в малко селище с големи тъмни очи.
Ти си пчелата,
която лети между времената,
и медът ти е тежък, богат и жълт,
вулканичен като сътворение.
