В този храм своя земен път свършва
поетът А. Пушкин и един малко
познат поет – Олег Охапкин
Камбанният звън
известява края на думите, сред който светът притихва.
Тогава се вдига покрова за нов, но още не знаем.
И там, младенци отново,
мъртвите поети са най-сетне примирени със света,
недружелюбен пиян събеседник,
и докато камбаната известява тяхното ново рождение,
дъждът измива улиците,
вчесва перата на врабците и опашките на котките
и чака следващия.
Ето го идва, пресича улицата под поздрава на клаксоните.
Той изглежда съвсем обикновен.
Той е съвсем обикновен, само с малко повече трагедия в очите.
Той може да остане неизвестен минувач по известен площад,
но какво от това,
щом е поет и дъждът го познава?
