отворих нова бутилка
яйцата на котлона се съсирваха
запалих още една цигара
в среднощната светлина
на кухнята
така ще е
не е лошо
не е по-лошо
от обещаното
защото нищо не ни
обещаха
всичко е в реда на нещата
звездите са мястото си
далеч
и любовта е звездна
моята лява ръка надига чашата
дясната поднася фаса
докато си подсвирквам
измислена мелодия
виното е добро
цигарата е добра
мелодията на устните ми
е по-добра от тишината
гледам мислите си
като екзотични животни
като изчезнали видове
в светлината на падащия
метеорит
един ден идва моментът
в обикновен блясък
съвсем ежедневен
когато да разказваш
или да си спомняш
е повече отколкото
да преживяваш отново
може би така е и с вселената
Георги Гаврилов в „Кръстопът” и в DICTUM.
