Александър Христов: Пътепис

Публикувано от на март 26, 2020 в 5:58 pm.


Когато пътуваш привечер,
виждаш наполовина
как пилеят карти по улицата,
сякаш всичко е заменимо
и валетата, после дамите
се приютяват в къщи
от прокъсани колоди:
удобно е да се задомиш
в очакваните ходове.
И неонов кръст премигва
над четворка нездрави стени –
охладняла болница.
И наоколо кръжат идеали,
и неусетно замлъкваш
пред забързани птици,
които възпяват света
в осмици гладни полети,
в ореоли. И те посрещат
двойка забранени табели,
тройка извити светофари:
спират те рамки в сянка,
за да не стигнеш другаде.

Вижда те каквото идва
нощем с проиграното:
зазорява се, докато пътува
обратно към теб.



Александър Христов





  Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.

Коментарите са заключени.