В твоите стихове сме далечни:
работим, докато имаме гласове,
мълчим до съмване.
Придърпваш речи за светлина,
когато говорим на езици,
които нямат нощ, нямат безсъние,
нито дори слънце
за създаване. Така да бъде:
ето те – все повече мълчание,
което да отвлека
в близкото време –
сътворено, за да не е тъмно,
когато свършат думите.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
