Грижа се за вятъра.
Да не настине. Да не остане сам.
Толкова знам, толкова мога.
Не пропуква часовници.
Не затваря светлини.
Наблюдава. Премълчава
настиването и смрачаването
на писма от дома,
накъсването на попътни облаци,
на стотици други ветрове.
Болен до болния:
възможно е да бъде друго,
но не можеш, не знаеш как
да го наречеш живеене.
Грижи се за вятъра.
Да оздравее. Да не си сам.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
