Развиделяване

   Няма начин да не ви се е случвало. Лягате си в прилично време след достатъчно уморителен ден, имате необходимия брой часове пред себе си, за да се наспите добре, но уви. Сънят не идва. Или вие не отивате при него. Въртите се, броите овце, коли, жени, представяте си приятни и отпускащи занимания, ала това не помага. Палите нощната лампа, четете книга, отивате до тоалетната, пиете вода, после бира, уиски – резултатът е същият. Т. е. – няма резултат. Ако сте женен, може поне да събудите жена си и да я помолите да ви попее приспивна песен. Да ви разкаже приказка. Или да ви направи масаж.
   Господин Л. обаче не беше женен. От години живееше съвсем сам. И след като изпробва всички гореописани начини, че и няколко други, беше на прага на отчаянието. Тогава го обзе някакво умопомрачение и реши да убие съседката. Тя беше възрастна жена, някъде към осемдесет, незлоблива, безлична вдовица и той никога не бе имал пререкания с нея.
   Щом го споходи тази мисъл, Л. веднага премина към действие. Излезе на балкона и с лекота се прехвърли на този на съседката. Вратата към хола стоеше отворена – беше топла нощ в края на юни. Л. влезе, прекоси го с твърди, но безшумни стъпки и след миг се намери в спалнята. Старицата спокойно спеше, даже леко похъркваше. Без да му мисли, Л. я стисна за гърлото. Работата се оказа много лесна. В чудесната, ясна, звездна нощ една душа отлетя към небето.
   Л. покри лицето на съседката със завивката, запали нощната лампа и седна в креслото до леглото. На шкафчето имаше стар албум със снимки и той започна да го прелиства. Не след дълго усети как клепачите му натежават. Прозина се сладко и само след секунди заспа.
   Навън се развиделяваше.

Напразно се опитваше да прикрие сълзите си

   „Ето една фраза, която никога няма да напиша“ – помисли писателят. – „Клише, проява на лош вкус, на творческо безсилие и безстилие“. Въпросът обаче беше, че героят му искаше да направи точно това. А понякога волята на героите е по-силна от тази на автора. И след около половин час безплодно мислене, изпълнен със самосъжаление, писателят се предаде. В този момент в стаята влезе жена му и видя – мъжът ѝ плачеше и напразно се опитваше да прикрие сълзите си.

   *Текстовете са част от книгата на Петър Чухов „Достатъчно дълго“, която можете да закупите директно от издателя, ако последвате вградения в нейното заглавие хиперлинк.

Петър Чухов в „Кръстопът“ и в DICTUM.

   „Колко трябва да е дълга една фантазия? И в какъв жанр се вмества най-добре? В новата си книга Петър Чухов дава различни отговори. Тук има съвсем кратки винетки; има стихотворения в проза; има остроумни и абсурдистки истории; има „пиесказ“ и „разказеса“; тук е и един от най-дългите текстове на този автор, наречен „Лисица и лилав телефон“, който заслужава специално внимание. Колкото и да са различни събраните в книгата текстове, обединява ги стремежът да се даде свободен излаз на фантазията, да се разкажат прямо и пестеливо сънят, припознаването, неочакваният полет на асоциациите. И по този начин да се докоснат поне за миг онези невидими струни, някъде в тъмното и дълбокото, подсещащи ни за нещата, които грижливо сме прибрали и скрили от самите себе си.“ (Ангел Игов за „Достатъчно дълго“).