Какво да прави една жена, ако има отблъскващ съпруг и жалък любовник? – този въпрос си задаваше Жанин от известно време. Решението дойде неочаквано. Започна да пише. Първо кратки разкази, после по-дълги, накрая подхвана и роман. Описваше всички гадости, които ѝ се бяха случили, които ѝ се случваха и които предполагаше, че ще ѝ се случат. В началото не показваше написаното на никого, след време обаче се довери на най-добрата си приятелка. Тя беше във възторг. Случайно се оказа, че един от двамата ѝ (също жалки) любовници, с когото беше започнала авантюра наскоро и който (вероятно затова) направо я обожаваше, има малко издателство. „Ммм, каква сочна проза!“ – ето какво каза той, докато четеше творенията на Жанин, а лигите му направо течаха, макар да не беше съвсем ясно дали причината е в прочетеното или в присъствието на Нинет (приятелката), чиито голи (големи) гърди се бяха опрели в гърба му.
   Дебютният сборник с разкази на Жанин предизвика фурор. А и защо не – текстовете бяха написани с приятна непохватност и затрогваща искреност. Критиците разбира се не му простиха, но големите тиражи правеха това да изглежда маловажно. Последва втори сборник, още по-успешен, а след това – черешката на тортата. Романът!
   Както може да се предположи, Жанин стана богата. Заряза малкото издателство (а и Нинет вече бе сменила издателя с друг любовник, освен това двете се скараха за някаква дреболия и вече не бяха приятелки). Сега издаваше там, където издават най-големите. Защото и тя беше от тях. Може да изглежда странно, но не се разведе. Отблъскващия ѝ съпруг се къпеше в славата ѝ и съвсем не изглеждаше така отблъскващ, поне за другите (жени). Единственият неприятен инцидент, който произлезе от цялата работа, бе изчезването на любовника. Той не просто метафорично се изпари от живота на Жанин, а съвсем буквално престана да бъде откриваем където и да е. Полицията предприе издирването му, но след съответните безплодни усилия, го прекрати. Носеха се слухове, че писателката има свръхестествени способности и го вградила жив в произведенията си, които затова били така успешни.
   Накрая, за по-ленивия читател – два извода. Или, да ги наречем, поуки:
   1. По-добре бъди отблъскващ съпруг, отколкото жалък любовник.
   2. Най-добре стани писател.

   *Текстът е част от книгата на Петър Чухов „Достатъчно дълго“, която можете да закупите директно от издателя, ако последвате вградения в нейното заглавие хиперлинк.

Петър Чухов в „Кръстопът“ и в DICTUM.