Милена Катошева: ДИМИТЪР ДИМОВ И ПАБЛО НЕРУДА – ЩРИХИ ОТ ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО

Публикувано от на април 7, 2020 в 11:26 am.


  На 12 юли 1904 г. в Парал, Чили, се ражда Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, известен на света с псевдонима Пабло Неруда – един от най-великите поети на ХХ век, носител на Нобелова награда за литература през 1971 г. През 1950 г. е удостоен с Международната награда за мир, присъждана от Световния съвет за мир.

“На Д. Димов – приятелят му П. Неруда. 1954. Сантяго“ (НЛМ 5222)

  На 3 юли 1954 г. Димитър Димов и Никола Фурнаджиев заминават за Чили, за да участват в тържествата, организирани по повод 50-годишнината на чилийския поет, като представители на Съюза на българските писатели и Българския национален комитет за защита на мира.От Чили Димитър Димов донася няколко скъпи спомена за Неруда. Портретна снимка с посвещение, снимки с изглед към океана от дома на Неруда в Исла Негра, юбилейно издание с речи на чилийския поет, произнесени при учредяване на фондацията на негово име през 1954 г. и една бележка до Димитър Димов от Неруда, написана върху лист с името на хотел “Крийон“.

“Димов, минах покрай хотела, за да Ви поздравя и да Ви поканя да обядваме в дома ми. Ще мина отново в един часа по обед. Прегръдки. Неруда“ (НЛМ 5194)

  В бележника, който Димитър Димов използва по време на пътуването и престоя си в Чили, освен пътните бележки, които си води и които по-късно ще са в основата на пътеписа му “Юлска зима“, намираме и речта, която той подготвя (вероятно по време на пътуването си) за тържеството на Неруда. Ето и нейното начало:“Българският народ, Съюзът на българските писатели и Българският национален комитет на мира ни възложиха високата чест да Ви поздравим за Вашата петдесетгодишнина. Моят приятел Фурнаджиев и аз пропътувахме 14 000 км през континенти и океани, за да Ви поднесем лично онова дълбоко вълнение, оная голяма и гореща обич, която вашият талант и вашето дело будят във всяко българско сърце. Другарю Неруда, България се намира наистина много далеч. Ала какво значение има далечината, когато сърцата на народите бият в един и същи ритъм, когато тия народи са въодушевени от един и същи идеал за човешко щастие, от едно и също желание за мир и демокрация…“

Димитър Димов произнася слово на честването на 50-годишнината от рождението на Пабло Неруда. Валпарайсо, Чили, юли 1954 г. На трибуната са още Ян Дрда, Чао Мин, Пабло Неруда, Ай Чин, Еми Сяо, Ян Костра, Армандо Гонсалес-Гравина и др. (НЛМ 5213)

  Димитър Димов и Пабло Неруда се срещат още три пъти – в България през 1960 и 1962 г. и в Москва през 1965 г.Освен богатите впечатления от Чили, посещението на Димитър Димов носи още много други ценни приятелства, за които той пише в “Юлска зима“:“Винаги ще си спомням най-големия романист на Южна Америка, топлия и сърдечен Амаду и неговата другарка Зелия, която идваше често на приемите в рокля с български шевици и която ни тананикаше български песни. Как мога да забравя дебелия и рошав Ян Дрда, чийто неизчерпаем хумор завоюва сърцата на всички южноамериканци!… Или бразилската поетеса Антоанета Мораеш, която стопяваше всички с усмивката си и със своя пеещ португалски акцент!… Или младият поет Елвио Ромеро – горещ и нервен като огнения Парагвай!… Или уругваеца Армандо Гонсалес, който дразнеше шеговито и безобидно аржентинските другари, наричайки ги “мегаломани“!… Или аржентинката Мария Роса Оливер от световното бюро за мира, чийто ум и литературна ерудиция могат да ви смаят!…“.

Снимката е от градината в дома на Неруда. На нея той е с Димитър Димов, Елвио Ромеро и неговата приятелка. Сантяго, 1954 г. (НЛМ 5216)

Изглед към океана от дома на Пабло Неруда в Исла Негра. Чили, юли 1954 г. (НЛМ 4098)



      Тук и тук можете да чуете как Пабло Неруда чете свои стихове.

*Използваните архивни материали са от фонда на къща музей “Димитър Димов“ към Националния литературен музей. Първата публикация е в страницата на музея“.


  **Д-р Милена Катошева е главен уредник на Къща музей „Димитър Димов“.

Коментарите са заключени.