Започваш да отделяш тъмнина от тъмнина.
Едно е силуетът, друго е сянката.
По-светла е нощта, по-тъмна планината,
погълнала нощта отдолу.
По-светла е улицата, по-тъмни стрелкащите се
участи. По-тъмно, където
болнавите лампи издъхват
и изчезват насекомите.
По-тъмен от отчаянието
е пролетния въздух; сеячът на скръб; накарал
славеите да пеят по това време, накарал
листата да пеят и да изтръпва земята.
По-тъмна от скръбта е надеждата, по-буйна
тъмнината ѝ. По-тъмно онова, което следва.
По-тъмна вярата.
По-тъмна жестокостта на безусловно
обичащия.
По-тъмно, че очите привикват.
април 20th, 2020 at 13:24
Трудно е да се пише коментар от любител,не познавач намодерната поезия,но това което прочетох ми спря вниманиетооще с първото изречение.Възхищението ми нарастваше след всеки следващ ред и не исках да свършва.Много мъдрост и философия ,която те вдъхновява да разсъждаваш и вникваш всмисъла и значението на всичко казано,вълнуващо и дори спи-ращо дъха.Радвам се чепопаднах да чета днес така дълбокос-смислена поезия!Благодаря за това преживяване.Бих чела судоволствие още неща в този стил,по-точно от този поет!