„Времеубежище“ – третият роман на Георги Господинов – тръгва към читателите си в сряда, 29 април.
Георги Господинов: Две думи за „Времеубежище“, до читателите на „Кръстопът“.
„Валентин Дишев ме попита по неговия си начин, между другото, дали Гаустин може да е лявото око на Вайша? Много хубав въпрос, казах си наум, всъщност чудно съждение, което може само да се развие нататък. Отвърнах, че има нещо от това ляво око, но Гаустин всъщност отваря една голяма беля с това връщане на миналото и смесване на времена.
Е, то миналото винаги е беля, ако се опитваш да го живееш днес, отвърна в скоби Вальо.
И като ме покани да кажа две думи за читателите на Кръстопът около „Времеубежище“, мога само да повторя това, което вече казах. Романът е и за това. За голямата беля на миналото, която си докарваме сами, къде с любов, къде с омерзение. И кое може да ни е убежище Ако може, де“.
„В най-тежките и най-мрачните епизоди от историята на човешкия род винаги са ни спасявали думите. Топли и спокойни думи около пещерния огън. Думи на упование от амвона на храма. Думи за кураж и единение пред лицето на настъпващия враг. Думи на безстрашие и себеотрицание на барикадирания площад. Думи на утеха, на спокойствие за утрешния ден, когато посред нощ се събудиш след някой кошмар в тъмната си стая и дойде мама, за да те завие.
Затова имаме нужда от книги като тази именно днес, именно сега.
Защото оттатък разпенената и буйна река пътят продължава. И на всеки от нас са му нужни правилните думи, за да намери своя брод.“ – казва издателят Манол Пейков, вече пояснил – „Мнозина ни съветваха да отложим издаването ѝ и да изчакаме по-добри времена. Аз бях на различно мнение“.
„Времеубежище“ е роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония: „За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща.
Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас.
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“, споделя Георги Господинов.
Оформлението на книгата е на Христо Гочев, а рисунката, използвана за корицата – на Недко Солаков. Редактор на романа е Биляна Курташева.
Можете да поръчате книгата предварително и да бъдете сред нейните първи читатели.
