помня редовете на всички онези,
които преди мене са писали –
влагата на буквите им отваря
езера върху страниците
тъгата се стеле отвред,
а думите им кънтят във ума ми –
трепти въздуха край очите,
размества се скромно светът
въздига се тази безкрайна
скръбна вода на поетите
аз чакам, вперил поглед,
да завали сътворението
* Стихотворението е включено в книгата на Христо Мухтанов „Триада“, която можете да поръчате от издателя, или от „Български книжици“.
