***
Тази седмица всичко беше
бразилската театрална постановка,
която гледах от първия ред и плаках.
Сънувах учителката ми по литература
със счупена и закована с пирон ръка,
в същият този сън изтървах един влак за Русия
докато набирах някакъв телефон в Полша…
В реалността боядисах две от стените в новата си квартира
в различни цветове и видях живота си събран в няколко кашона.
В практиката си чух куп истории, в които ме нямаше,
чаках един човек, който не дойде, но дойде друг –
мисля за всичко като за една
фрагментарност и опит да се свържа и запазя равновесие
с не толкова противоположните части в себе си…
докато пиша това
синът ми проходи с две лъжици преди вечерята.
Яна Монева в „Кръстопът“
