Не, не.
Това не е същото слънце.
Това не е моето слънце,
което можеше да ражда
танцуващи сенки
под натежалите корони
на плодни дръвчета,
варосани до пъпа.
Нито луната, облечена
в сребърен фалш,
не е тази, която познавам,
защото моята, хубавата,
с нито една звезда
не беше скарана,
да не говорим с всички наведнъж.
Ето ме отново
замислен и загледан
в носа на обувките си,
все едно търся дребна стотинка
да ми донесе късмет.
Ето ме отново
между стари графити,
нови билбордове
и непознати муцуни
да следвам следите
от навиците на града,
който все по-малко е мой,
който все по-малко е мой.
Превод: Левена Филчева
Георги Калайджиев в DICTUM.
Георги Калайджиев в „Кръстопът“.
