Ще ни навали ли тежкият летен дъжд отвътре,
ще прокарат ли филизи мълниите в очите ни,
ще гърми ли Господ в нас,
ще ни сгълчи ли като лоши деца?
Играхме си с неговите съвършени творения
като с играчки,
а когато ни омръзнаха играчките
поискахме да знаем какво има вътре –
упорито се опитвахме да разглобим бурма по бурма
слънцето, ветровете, облаците и луната,
прокопавахме моретата, с меч удряхме в джунглите
Толкова ни беше досадно,
че разцепихме и атомите на вярата,
измислихме и храмове за покаяние на измамата,
но ще има ли кой нас да ни прости накрая?
Ще завали ли най-после тежкият дъжд
по лицето на онзи Бог,
който непоносимо прилича на нас самите?
Превод: Наталия Недялкова
Борче Панов в „Кръстопът”.
