October
It’s October and we walk into the season of absences.
The absence of the birds, of course, and of the green within the landscape
but also of the queen of diamonds in the pack
of coming days.
What’s happening to us is getting clearer, but we are also breathing harder
in this space freed up from all its occupying objects.
The roads lead to everywhere but it‘s impossible to set off
when there is nothing to distinguish north from south.
Because she was all things. She was the air, the road,
the bed, the table, and the chipped edge of the window-sill,
the touch, the whisper, the embrace, the dream,
the hope, disproved now by the tattered scarecrow,
standing preposterously amidst the burned stubbles.
Translated by Evelina Kelbecheva and Tzocho Boyadzhiev
* * *
С октомври встъпваме в сезона на отсъствията.
На птиците, разбира се, и на зеленото в пейзажа,
но и на дамата каро в колодата
на идващите дни.
По-ясно става случващото се със нас но и по-трудно дишаме
в пространството, освободено от заемащите го предмети.
И пътищата са за всякъде, но няма как да тръгнем,
щом нищо повече не отличава юг от север.
Защото тя бе всичко. Тя бе въздухът и пътят,
леглото, масата, откъртеният ъгъл на перваза,
докосването, шепотът, прегръдката, сънят –
надеждата, опровергавана сега от парцаливото плашило,
изправено безсмислено сред изгорелите стърнища.
Стихотворението на Цочо Бояджиев, преведено на английски език, се публикува като част от поредицата ни CrossIN, която ще представя преводна поезия на български език, както и поезия на български автори, преведена на различни европейски езици.
Цочо Бояджиев в „Кръстопът“ и в DICTUM.
