Evening blues

the fog‘s property is to transmit sounds everything else
forms colours the nail polish drop on the table love
are in the best case only a wince of the soul
or an irrefutable proof of its absence

(the absence of something that aches
is the impossibility to have it bandaged)

so let us try to re-create the world gropingly
if the Potter has really modeled the the best part of it

this is the bark of a tree, and that is a stone banister
(of a bridge?) an iron fence a path (which leads where?)
a slippery staircase (we have to lean against the wall)
a wet coat on the coat-rack a dresser‘s edge a worn-out
chairback (another person’s touch long
forgotten) the curve of a body (which is dust they say
and shall return to the earth)

a window we shall stop by silently
(but only when blood spurts from the nails)
and peering into the fog without turning the light on
wait for the words in patience.

Translated by Evelina Kelbecheva and Tzocho Boyadzhiev


Вечерен блус

свойството на мъглата е да пропуска звуците всичко останало
формите цветовете капката лак върху масата любовта
е в най-добрия случай само трепване на душата
или неопровержимо свидетелство за отсъствието ѝ

(отсъствието на онова което боли
е невъзможност то да бъде превързано)

затова нека опитаме да възсъздадем света опипом
щом наистина най-високото в него е изваял Грънчарят

ето това е кора на дърво това е каменен парапет
(на мост ли?) метална ограда пътека (която води къде?)
хлъзгаво стълбище (трябва да се опрем о стената)
мокро палто на закачалката ръб на скрин излъскана
облегалка на стол (тя отдавна няма памет за ничие
друго докосване) извивка на тяло (което казват е пръст
и в пръстта ще се върне)

прозорец до който мълчаливо ще спрем
(ала чак когато бликне кръв изпод ноктите)
и взряни в мъглата без да запалваме лампата
търпеливо ще чакаме думите

  Стихотворението на Цочо Бояджиев, преведено на английски език, се публикува като част от поредицата ни CrossIN, която ще представя преводна поезия на български език, както и поезия на български автори, преведена на различни европейски езици.

Цочо Бояджиев в „Кръстопът“ и в DICTUM.