Сесар Вайехо: Черните вестители

Публикувано от на юни 5, 2020 в 2:56 pm.


Има удари в живота, така жестоки… Аз не знам! Удари като божи
гняв, сякаш преди тях мъртвата тяга на страданието
е запечатана в душата… Аз не знам!

Те са малко, но съществуват… Оставят тъмни бразди по най-суровото лице
и на най-здравия гръб. Може би те са конете на варварски атиловци
или черните вестители на Смъртта.

Те са рухването на христосовците на душата, на една прекрасна
вяра, поругана от Съдбата. Тези удари проклети са свистенето
на хляба, който на вратите на пещта изгаря.

И човекът… клетият, клетият човек! Той обръща очи така, както
потупване по рамото ни събира; той обръща безумни очи и
преживяното извира в погледа му като локва от вина.

Има удари в живота, така жестоки… Аз не знам!


Сесар Вайехо, Перу (1892-1938)
превод от английски: Иван Христов

   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.


                               Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.

Коментарите са заключени.