ирисите цъфтят
не мога да ги спра
трябва да отпоря ребро
и да размахвам сърцето си пред ликуващите
ти си прахът им
неизказаното
в настръхналия бор
в тялото на което отказваш смъртта
[…] в друго някакво време самосъзерцанието е концентричен ажур фосил в синята земя под светещите нозе и няма пророчества добра и лоша гърда сърцето е паметта домът слънцето млякото скалата […]
ирисите цъфтят
не мога да спра химна
бавните пътечки на кръвта
очакването вехнещо върху мрамора
трябва да заслужа смъртта си
твоята
тяхната
Ирен Филипова в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в дебютната книга с поезия на Ирен Филипова – „Сънище“, която можете да закупите от издателя („Арс“).
