Умората винаги крачи със слонски стъпки.
И шумовете от улицата са прашни, като глухо ехо в беззъб подлез.
Натежал е от угроза денят, а нощта е горчива,
като отрова от бучиниш, която само презрените мъдреци пият.
В ослепелия мрак няма скорци или други птици, които пеят за утешение –
само безвремие.
Глъч от неразбрани езици в един избеснял свят.
Въртележка от мръсни ъгли, просеки между аркадите,
лъскавите лапи на една лъжа, една много неприятна лъжа.
Бие камбана, а там, където трябваше да бъде пристанището,
стърчи гилотината.
И някаква готическа прохлада се трие в конструкциите ѝ като мъгла.
Шутовете с обърнати тумбаци излизат на парад.
Ноктите на кулите са подострени, под тях проститутките
провеждат политически демонстрации.
Апология на една несъвместимост.
Борделът е панелен блок, пълен с
източноевропейски момичета, зле говорещи майчините си езици,
които вечер скачат от мостовете или лягат на релсите.
Един тъмносин паун отваря ветрилото си от отрови,
за да може всички предани католици да се преобразят само за миг в
черни, едри,
лъскаво блестящи под луната
насекоми.
