Самотно сбогуване
на тези, които, където и да е, трябва да умрат сами
Студена е стаята
белите стени
долавят само
ехото на самотата.
Няма вече нежна дума
нито топла прегръдка
само времето,
капещ кран,
който тиктака.
Никой не почуква по вратата,
няма кого да очакваш,
никого, освен смъртта.
Надежда
От много месеци без дъжд
те страдат,
но все още са зелени,
защото без надежда
и те не могат да живеят
– дърветата.
Жермен Дрогенброд
превод от английски: Иван Христов
релеф: Джакомо Манцу
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
