Изведнъж – така разглезено, ласкаво,
добре обгрижено,
с редовна ваксинация.
И при най-малкия симптом
ме водят на консултация.
Глезенето още повече усилва
жалостивите гласове,
искащи моя комфорт
и деликатна грижа.
Аз нямам друг избор,
освен да демонстрирам радост,
щастие и благодарност,
кучешка лоялност.
Когато бях бедно кутре,
аз просех по улиците,
търсейки отпадъци.
Антонио Гарсия Веласко, Испания
Превод от английски: Иван Христов
Фото: Жермен Дрогенброд (кучето му Гая)
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
