Вратата на истината беше отворена,
но позволяваше да премине само половин човек.
Така не беше възможно да се постигне цялата истина,
защото половината човек, който влизаше,
носеше само лицето на половината истина.
И другата част
също се връщаше с половин лице.
И двете половини не съвпадаха.
Разбиха вратата. Повалиха я.
Озоваха се на светло място,
където истината излъчваше своя блясък.
Тя беше разделена на две половини,
различни една от друга.
Всички се караха коя половина е по-хубава.
Нито една от двете не беше изцяло хубава.
Но трябваше да се избира. Всеки избра
според желанието си, според мечтата си, според своето късогледство.
Карлуш Друмонд де Андраде, Бразилия, 1902 – 1987;
превод от английски: Иван Христов;
картина: Ло Чинг, детайл.
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
