Алехандра Лерма (Кали, Колумбия, р. 1991 г.) – социален комуникатор и журналист в университета Вале (Колумбия). Aвтор на стихосбирките: Trébol de cuatro hojas (Coautoria-2014), Oscuridad en Luz Alta (2015), Precisiones sobre la incerteza (2017) и No habitar ya la tierra (2019). 3 поредни години печели стипендия за автор от Секретариата по културата в Кали (2015 – 2017). Лауреат е на първа награда в Национален поетичен конкурс „Томас Варгас Осорио“, отличена е и с първо място в Convocatoria Nacional Poética del aislamiento организиран от в. Espectador и изд. Cuadernos Negros(2020) и др. (виж в на испански по-долу).
Alejandra Lerma (Cali, Colombia, 1991) – comunicadora social y periodista de la Universidad del Valle. Es autora de los libros de poesía: Trébol de cuatro hojas (Coautoria, 2014), Oscuridad en Luz Alta (2015), Precisiones sobre la incerteza (2017) y No habitar ya la tierra (2019). Ha obtenido algunos premios entre cuyos: XVIII Concurso de Poesía Ediciones Embalaje del Museo Rayo, II Concurso de poesía Ciudad de Palmira, I Concurso Nacional de Poesía Tomás Vargas Osorio, durante tres años consecutivos ( 2015-2017) fue ganadora de la beca de Estímulos para publicación de autores caleños de la Secretaría de Cultura de Cali, en el 2019 obtuvo el premio departamental Jorge Isaacs en la categoría de poesía y el Primer puesto en la Convocatoria Nacional Poética del aislamiento auspiciada por el periódico el Espectador y la editorial Cuadernos Negros( 2020).
Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод на Александра Евтимова.
Повтарям толкова много пъти, че баща ми е починал
Пиша съобщения без да спирам
представям си израженията на хората
едва шест сутринта е и баща ми е мъртъв
това не е новина за закуска
В болничния коридор всичко е все същото
ще освободят стаята му
ще изхвърлят мръсното
и ще доведат друг умиращ човек който да замени сянката на тялото му
докато хората които мислеха че познават татко
четат на телефоните си новините
които пиша на празен стомах.
Repito tantas veces que ha muerto mi padre
Escribo mensajes sin parar
imagino las expresiones de la gente
apenas son las seis de la mañana y mi padre ha muerto
no es una noticia para el desayuno
En el pasillo del hospital todo sigue igual
desocuparán su cuarto
desecharán lo sucio
y traerán a otro moribundo a reemplazar la sombra de su cuerpo
mientras las personas que creyeron conocer a papá
leen en sus teléfonos la noticia
que escribo con el estómago vacío.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).
София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
