Ashanti Dinah / Ашанти Дина

Публикувано от на октомври 27, 2020 в 12:03 am.


  Ашанти Дина е родена през 1980 в Баранкиля, Колумбия. Поетеса, учен и активист от африкански произход. Бакалавър по Съвременни езици и магистър Лингвистика и латиноамериканска литература. Съавтор е на книгата Investigando el racismo y la discriminación en la escuela (Богота, 2010). Дебютната ѝ стихосбирка Las semillas del Mintú излиза през 2019 г. Нейни текстове са публикувани в множество вестници и списания, има спечелени национални литературни награди и признания в областта на културата, като работи по различни проекти, свързани с расизъм, дискриминация и африканско наследство.

  Ashanti Dinah nació en Barranquilla en 1980. Es poeta, investigadora y activista afrodescendiente. Es licenciada en Lenguas Modernas de la Universidad del Atlántico y Magíster en Lingüística y Literatura Hispanoamericana del Instituto Caro y Cuervo. Es autora del poemario Las semillas del Mintú (Nueva York Poetry Press, 2019) y coautora del libro Investigando el racismo y la discriminación en la escuela (Bogotá, 2010). Ha recibido varios premios literarios y reconocimientos culturales. Sus obras han sido publicadas en revistas especializadas en el país y en el exterior.


  Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод и подбор на Александра Евтимова.



Молитва

Днес една молитва е завладяла мислите ми.
                                Трепват очите ми,
боговете ми изпращат знак:

къде са моите предци?

Въпросът става необятен като паметта
                                на думите,
когато се връщат в тялото на митовете.

Търся отговори в минали епохи,
             на бреговете на светлината,
             в материята на съня,
             в дирята на мълчанието.

Търся учителите на окултното
             в белезите на времето,
             в плача на мбира,
             във вулканите на ръцете ми.


Rogativa

Hoy una oración ocupa mi pensamiento.
                                Sacude mis ojos
y traza un presagio de los dioses:

¿Dónde están mis ancestros?

La pregunta se hace inmensa como la memoria
                                de las palabras
cuando recobran el cuerpo de los mitos.

Busco respuestas en las edades del pasado,
             en las orillas de la luz,
             en la sustancia del sueño,
             en las estelas del silencio.

Busco a los maestros de lo oculto
             en las cicatrices del tiempo
             en los gritos de la carimba
             en los volcanes entre mis manos.


  Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).

  София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.

Коментарите са заключени.