Есента яде своето листо от ръката ми: ние сме приятели.
Вадим време от орехите и го учим да ходи:
времето се връща в черупката.
В огледлото е неделя,
докато спим бълнуваме,
устата говори истина.
Окото ми се спуска към пола на любимата:
гледаме се един друг,
говорим си тъмни неща,
обичаме се като мак и памет,
спим като вино в раковини,
като морето в кървавия процеп на луната.
Стоим и се прегръщаме до прозореца, от улицата ни гледат:
време е това да бъде узнато!
Време е камъкът да предприеме риск да разцъфти,
защото неспокойното сърце започна да тупти.
Време е за времето да бъде време.
Време е.
Паул Целан (Чернивци – Париж, 1920-1979)
превод от английски: Иван Христов
снимка: Йозеф Бордат, Германия
* В памет на 100 години от рождението на поета
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
