Да станеш жертва на
равностойната игра
да вярваш на онзи, който поставя точките по картата,
на онзи, който те праща – къде? – някъде по територията.
на онзи, който кара вълните там да вибрират?
морските вълни?
Сянката се задъхва във водата
(аз спокойно си сънувам на брега. имам време.
сто светлинни години
да проникнат през стомана и стъкло),
а тя ще почака десет минути, за да започне играта отново.
Към мен отгоре идва дифузна и еднородна, но
живителна светлина.
гледката е някак равна, като в макет
където обектите леко губят своите форми
заобиколени от всички страни от все същата виделина.
Докато плувам в басейна сред другите жени,
след като щастието е изсипано и прибрано
в малки плаващи медни казани,
някой друг се движи вместо мен,
полага усилия вместо мен,
напряга мускулите на гърба си
и ми проправя път с ръцете си.
Превод: Лора Ненковска
Дениз Отай (р. 1993, в Сучава) e завършила „Право“ в Университета в Клуж-Напока.
Нейни стихове са публикувани в изданията Стяуа, Поезис Интернационал и Зона Ноуа.
В момента следва „Психология“ и живее в Букурещ.
* Представяме ви – по инициатива и в превод на Лора Ненковска – румънски авторки, номинирани за наградата за женска литература „София Надежде“.
ноември 10th, 2020 at 18:05
[…] Дениз Отай в „Кръстопът“. […]