Видях една чаша пълна с пролетна вода.
Тя е част от тялото ми.
Опитах да отпия,
но когато я повдигнах,
разбрах –
тя беше празна.
Къде изчезна водата
така бързо?
Животът може би не е нищо повече
от една чаша с вода.
Какво се случи?
Вчера бях тук по същото време
и напълних чашата.
Дали водата нямаше да изчезне,
ако бях останала?
Беше ли съзнанието ми уловено в тази чаша?
Или?..
Ана Кейко, Китай
превод от английски: Иван Христов
картина, детайл: Дженифър Стотле
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
