Песен на безсънника
Все още е нощ и петелът кукурига.
И така нощ след нощ.
И всеки път чакам неговия вик.
Крясъкът, който той издава, е заплашителен.
Горчива е светлината и петелът прекъсва нощта.
Опипом в мрака слушам неговото кукуригане.
„Загубил си още една нощ“ – казва той.
И така докато и петелът, и нощта изчезнат.
Есента на розите
Ти вече живееш в сезона на времето,
което тече назад.
Нарече го есента на розите.
Вдишвай го и се възпламенявай.
И когато небето гасне,
слушай тишината на света.
Франсиско Бринес, Олива, Испания 1932 г.
превод от английски: Иван Христов
картина: Франсиско Лозано
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
