На М. П.
Приятелка ми беше разказала за това:
когато ковчегът на сестра ѝ бил внесен в църквата,
„точно в този момент“ лъч светлина
от небето (през пролетта май беше?), тогава облачно,
разцепил църквата на две.
Вчера (години по-късно), на друго място, в друг град,
този образ се върна в съзнанието ми отново –
осветената църква (свещи, полилеи, лятно слънце) –
вместо това, тъмен през деня – минаващ облак –
точно когато малката възбяла нафора
беше вдигната над потира и към купола.
И така, за кратко, къде ще свърши този спомен?
В средата на общото място,
някъде в света,
където душите напускат своите останки;
но всяко сега и тогава, разкаяно,
за няколко мига се завръща.
Паоло Валесио, Италия (1939)
превод от английски: Иван Христов
снимка: Сардиния, Жермен Дрогенброд
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
