Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.
Въздухът под пръстите му се изчервява,
по грифа алчно проблясват езичетата на всички песни,
които му се иска да знае; средата на седмицата е, привечер.
Приятно е да мисля, че още дълго ще бъде средата на седмицата, привечер,
и парното ще си мърмори нещо под прозореца,
а аз ще кимам без да слушам,
в стаята – летящо килимче над един
и над втори, и над трети град, под едно и под второ,
и под трето небе.
Тялото ми, помъдряло, знае друго: не много далече оттук
не мога да си спомня ни стаята, ни струните,
ни книгата.
Но в един крайбрежен хотел
някаква танцуваща двойка обръща гръб на своя автор.
Стихотворението е включено в издадената от издателската група на „Арс“ и Scribens двуезична книга с поезия и фотографии на Теодора Лалова „В такива следобеди“.
Теодора Лалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
