Никола Петров: По пътя назад

Публикувано от на октомври 8, 2021 в 7:20 pm.


Със сто и тридесет километра в час,
огледалата сгушени към стъклото
за аеродинамика, ще стигнеш ли.
Със сто и петдесет километра в час по пътя назад,
целуваш пунктира в следата, от двете страни
тополи пробождат последното слънце.
С рекордно висока скорост. Браво. Радиото пуснато,
ветровете опитомени по пътя назад,
ще стигнеш ли, където паметта съблича
песъчливите си цветове
и слага цветовете взривове.
Със свръхзвукова скорост по пътя назад. Мисля си,
когато си твърде близо до истина или спомен,
не се ли увличаш; не се ли отдалечаваш
именно заради това, увлечен,
с неуправляема скорост.
От двете страни
тополи пробождат последното слънце.

Поръчайте си „Не са чудовища“ (2021 г., Издателство за поезия „Да“), книгата на Никола Петров, част от която е това стихотворение..












  Никола Петров в „Кръстопът“.
  Никола Петров в DICTUM.

Коментарите са заключени.