Вдигат от сън цялата къща.
Оставят празни чаши
във всяка стая. Понякога разказват
истории, от които отсъстват. Понякога
убиват гласа ми. Понякога
не забелязвам, че са пристигнали
с кораби, куфари, ковчези.
Спомените. Приличат
на изоставен лунапарк, на кестени,
които хвърляш, а после отново
откриваш в шепите си.
Не разбираш защо
детето бяга след влака,
щом те са на гарата. На всеки перон.
Във всеки град.
Те го изпращат. Те го посрещат.
И накрая – като по филмите – стават приятели.
И кой знае, може би е прекрасно,
ако е истина. И може би са бели коне
от черна въртележка.
Стрелбище под наем. Увеселителен вагон
за тъгата. Къща насън. История, в която
свикваш, както винаги, да е есен,
свикваш да виждаш следите
въпреки унеса, въпреки
виенското колело, което
те преобръща – от тъмно до тъмно:
свикваш да свикваш,
пък понякога,
понякога даже живееш.
Поръчайте си втората книга на Александър Христов – „До първата сянка“.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
Бележка на главния редактор на списанието: От октомври 2021 г. Александър Христов (заедно с Габриела Манова, Златина Димитрова, Ренета Бакалова и Христо Мухтанов) е редовен член на редколегията на „Кръстопът“. До края на този месец ще Ви представя още веднъж членовете на редколегията чрез тяхното творчество, след което – по обясними с традициите на това издание причини – тяхната поява на нашите страници ще бъде само инцидентна. Петимата стават и членове на редколегията на „Глоси – тримесечник за литература“, списанието, което от края на тази година възобновява своето публикуване „на хартия“, и чийто онлайн-вариант – в голяма, но не „изчерпваща“ степен – е „Кръстопът“.
