Габриела Манова: *** (Разбира се, носталгията…)

Публикувано от на октомври 30, 2021 в 1:13 pm.


Разбира се, носталгията
може да е съвсем закономерна.
Но това, че нещо е човешко,
отдавна не го прави по-лесно за преглъщане.
Напълно е възможно всичко да е същото
и даже по-добро сега, когато
на теория имам всичко. Или почти всичко.
Може само да си мисля, че тревогата става по-умела,
по-мащабна, по-начесто, по-нагъсто.
Няма кой да реши това уравнение и няма кой да подскаже
дали миналото е пуста земя,
или наистина е било по-добре в някакво далечно преди.
Това неравенство е винаги вярно просто защото
няма доказателства за теоремата на съмнението ми
и няма ключ в края на книгата,
която като нищо ще пиша цял живот.
Едър страх се рони от мен –
да позная пътя обратно,
в случай че се откажа да търся отговора
в края на пътя,
който така или иначе не съществува.


Поръчайте си книгата на Габриела Манова „Навици“.








   Габриела Манова в Кръстопът.

Бележка на главния редактор на списанието: От октомври 2021 г. Габриела Манова (заедно с Александър Христов, Златина Димитрова, Ренета Бакалова и Христо Мухтанов) е редовен член на редколегията на „Кръстопът“. До края на този месец ще Ви представя още веднъж членовете на редколегията чрез тяхното творчество, след което – по обясними с традициите на това издание причини – тяхната поява на нашите страници ще бъде само инцидентна. Петимата стават и членове на редколегията на „Глоси – тримесечник за литература“, списанието, което от края на тази година възобновява своето публикуване „на хартия“, и чийто онлайн-вариант – в голяма, но не „изчерпваща“ степен – е „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.