Разбираш, че вътрешният ти човек пораства –
водиш се не от това
как ти ще се почувстваш,
а какво ще донесеш на другия,
с цялата тъга, която носиш в себе си.
Какво очакваш? Какво те разплаква?
Преди не си подозирал
за съществуването на тези въпроси,
погълнат от себе си,
от своята важност.
Разумно е да замълчиш,
ти казва един глас,
и ти преглъщаш думите
в пресъхналото от безпокойство гърло.
Разумно е, убеждаваш се пак,
и се доверяваш на вътрешния си човек –
той расте, докато ти се смаляваш.
- Емилия Найденова завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски” и се занимава с дигитален маркетинг и медии. Нейни стихове са награждавани в различни конкурси за поезия в страната. Автор е на две книги с поезия: „Небе за птици” (2012г.) и „Разговор с водата“ (2014г.), награда от националния литературен конкурс „Море”, гр. Бургас. В последните десет години води с прекъсвания свой блог: Небе за птици и споделя любими думи във фейсбук страницата „Полети и думи“.