Моля я да ми каже името си,
когато ми подава кафето.
Ми се изплъзва през ъглите на усмивката,
а Ла гали ушите като перото на синигер.
Ръцете ни са на две ноти разстояние,
което изпявам,
щом се протегна към таблата ѝ.
Денят мажорно се излива в чашата,
докато отпивам сянката на устните ѝ
от каймака.
Теодора Георгиева е родена през 2002 г. в град Силистра. Стиховете й са награждавани в различни конкурси за поезия в страната, сред тях е трета награда в младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. В момента учи Графичен дизайн в СУ „Св. Климент Охридски“. Освен литературата, нейна страст е и изобразителното изкуство.