Няма да ти казвам колко си хубава
няма да пиша за косите устните очите
гърдите краката ръцете зъбите и други
части от анатомията това не е най-важното
няма да обличам чувствата си в прилагателни
няма да говоря за луната и звездите превъзбудено
това не е любовна песен или сонет
луната всяка вечер виси накриво в рамката –
врата към сън увиснала на пантите
звездите са далечни топки сгъстени газове
очертават сенките ни с отразена светлина под
уличните лампи
не, няма да говоря за трагедии
това не свършва във ваната на крушата в двора под
колелетата на влака
жестовете на Каренина са романтична отживелица
днес никое отчаяние не е достатъчно „риалити“
затова няма да те обвинявам, проклинам, моля, ненавиждам,
осъждам за безсънието или обожествявам за вдъхновението
не това не е любовна песен и никой от нас
не пие чаша отрова докато го няма другия
нито се дере с нокти при гледката на трети
белезите ни са по-рафинирани
на пръв поглед не се виждат
трябва втори и трети застинал между черното
на две насрещни зеници
И все пак макар открито да ти заявявам че това не е
любовна песен
все още видждам смисъл в стоенето във тишина
и поглед вперен във врата към сън увиснал
застрашително на пантите.
Атанас Вълов е роден през 1985 г., прекарал турбулетния край на 20-и век на тридесетина километра западно от София (в гр. Сливница), възпитаник на Софийския Университет, адвокат. Има публикации в „Public Republic“ и „Литературен вестник“. Дебютната му стихосбирка „Реквием за незавършеното“ е издадена от „Small Stations Press“ през април 2021 г.
Поръчайте си книгата на Атанас Вълов „Реквием за незавършеното“.
