Цветозар Цаков: Чайник

Публикувано от на декември 4, 2021 в 12:02 am.

Ако можех да изсвиря всички ноти в главата си, щях да изсвиря като чайник. Щях да изпусна парата на всички животоподдържащи билки и отрови, които съм погълнал някога. Щях да опръскам стените със сълзите си от мъка и от щастие. Щях да прекипя като разярен бик и като задоволена свиня. Щях да замъгля прозорците, да изпотя пердетата, да посипя капчици влага по тавана. Да нагнетя атмосферата до пръсване, така че в нея да може да се влиза единствено гол. Натурален, разсъблечен от всички обществени очаквания и претенции.Съблякъл даже пола си. Съблякъл мъжеството или женствеността си, за да остане само човекът. Плах, неуверен, озъртащ се, съсипан от незнанието си, потящ се от жегата на пълната си беззащитност. Стоящ и чакаш единствено своето наказание за това, че е човек.

И тогава ще му ги изсвиря. Нотите в главата си. Нотите, които сам не знам, но те са там наспроти. Ще ги свиря пред голия човек, докато отвсякъде се стича влага и вода и ни заплашва да се удавим всеки миг, в нея и в себе си. Ще ги свиря без инструменти, каквито така или иначе нямам – ще ги свиря така, както се свирят химните на живота. Аз не знам как се свирят химните на живота. Но тогава ще знам. И той или тя ще ги чуе, ще ги схване в цялост и ще се разреве. От какво – не знам и няма да има значение. Ще имат значение само сълзите, които ще се слеят с влагата от моите ноти, изпълнила цялата стая. Стая, изпълнила целия свят. Химичната реакция ще роди вселена, която ще обиколи три пъти стаята като кълбовидна мълния и никога повече няма да я видим или усетим. Никога! Не и ние – аз и голият човек до мен.

Тя ще лети през тъмнината на света напосоки, като сляпа, като прилеп, ще се блъска, ще си чупи крилата и краката, ще стене от болка, сама ще стане болка и ще се се спре там, където има най-крещяща нужда от събличане. Или, може би, поне от чай.



  Цветозар Цаков е роден в Ловеч през 1983 г. Завършва Езиковата гимназия в родния си град, след което учи комуникационни науки и журналистика в Аахен (Германия) и в СУ. Публикувал е проза, поезия и публицистични текстове в „Литературен вестник“, в. „Култура“, сп. „Съвременник“, сп. „Гранта“, сп. „Но Поезия“, сп. „Текстил“ и различни онлайн медии. Победител е в конкурса на Международния литературен фестивал „Дуенде, безпокойство, кеф“ през 2015 г., финалист е в конкурсите за фантастичен разказ „Агоп Мелконян“ през 2015 г. и за млад автор на Литературен вестник през 2016 г. Автор е на сборника с разкази „Винилови души“ (2020, „Жанет 45“), с който печели наградата за дебютна литература „Южна пролет“ през 2021 г. Под негов превод от сръбски (заедно с Калина Йорданова) през 2021 г. за пръв път на български илизлиза избрана поезия на босненския поет Драшко Сикимич. Основател е на сдружение за популяризиране на съвременна балканска култура Balkans – Ways to Friendship, с което организира събития на млади алтернативни и ъндърграунд артисти от Балканите у нас.

Може да закупите книгата на Цветозар Цаков – „Винилови души“ („Жанет 45“, 2020 г.), спечелила първа награда в раздел „Проза“ на конкурса „Южна пролет“ за 2021 г.

Коментарите са заключени.