1.
начинът, по който л звучи в устата ти,
ме кара да искам
нещо особено да се случи
с люляците
и с лалетата
и с лилиите от Борисовата
знам ли, някакво извънсезонно опрашване,
нещо достойно да бъде прочетено
по новините в шест:
нова екранизация по Набоков,
Лолита стъпва на Марс,
човек обхожда луните на света
лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
„като целувка по рамото е“, като сън,
който меко потъва в очите
2.
понеже живееш в радиото,
живееш навсякъде
под клепачите на сънен мъж
или в ухото на града, например
София или Берлин
е без значение
радиовълните са навсякъде
следобедите винаги са бавни,
създадени да ги разгърнеш в скута си
Надежда Тричкова в „Кръстопът“
