Ако ние сме риби, които плуват в морето,
любовта е мрежа.
Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи.
Любовта е уста, която я сдъвква,
хранопровод, който я прекарва,
стомах и черва, които я смилат,
пръст, която поема рибешкия скелет, перките, люспите, вътрешността, недоядените остатъци.
Преди теб бях риба, която плува в студеното море заедно с други риби,
безразлична и свободна.
Сега съм пържен скелет, готов да се разложи,
да натори земята със себе си
и да гледа небето, което
от морето не се виждаше никога.
Албена Тодорова в „Кръстопът”.
Албена Тодорова в DICTUM.
