Това, което е било, вече не е така.
Градът е изпълнил желанието ти —
съблякъл се е гол от спомените, стои пред теб,
не значи нищо.
Но все някога, когато уцелиш нужната пряка от първия път,
когато е много вкусно,
когато ти помогнат с куфара непознати,
когато планини череши из магазинчетата в квартала,
когато видиш как улиците и площадите са изчегъртани от сергии,
когато липите,
когато липите,
нещо силно те щипва по носа.
Щипе,
но няма никой.
Албена Тодорова в „Кръстопът”.
Албена Тодорова в DICTUM.
