на Октавио Пас
сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си
влезе в стаята като разпиляни птици пред буря
и остави онова стихотворение в което
настоящето е непрестанно
настоящето е непрестанно
пристанищата които лъжат туристите
че мирът е дълбоката бездна отвъд
острието което издълбава земята
за високата гора е само дъжд
непрестанно конете бягат
аз прегръщам простора насечен от живите
всички които повдигат яките си като ритуал
да се отрекат от сринатия град
конете бягат но по бързо си отиват
листата под окапалия кестен
настоящето е непрестанно
преброявяне на птиците
Мина Стоянова в „Кръстопът“.
юли 14th, 2009 at 22:34
[…] гол текст Мина Стоянова: Преброяване на птиците Барселона Никола Маджиров: […]